Младите принцове не можеха да се опомнят от изненада.
Дурьодан, най-големият от царските синове, му каза:
— Благодарим ти, мъдри брамине. Не бяхме виждали досега подобно нещо. Всъщност как ти е името?
— То нищо няма да ви каже — отвърна браминът, който се беше упътил да седне отново под дървото до огъня. — Върнете се у вас. Разкажете на царя за вашето приключение. Опишете му моя вид. Царят ще разбере кой съм аз.
Принцовете се сбогуваха с брамина и побързаха да се приберат, защото умираха от желание да разкрият пред царя тази необикновена история.
Учителят Дрона
След като изслуша разказа им, царят размисли малко, после каза на своите деца:
— Само един човек в цяла Индия е способен на подобно геройство. Това е Дрона, мъдрецът, който най-добре познава свещените закони, най-ловкият стрелец от всички времена.
Отидоха да намерят брамина и го доведоха пред царя. Той го запита:
— Ти ли си учителят Дрона?
— Да — отвърна браминът с поклон. — Аз съм Дрона.
— Бъди добре дошъл, праведни брамине. Но кажи ми защо си напуснал своето уединение и си дошъл на брега на Ганг.
— Велики Дритаращра — започна Дрона с тих глас. — Ти знаеш, че моят баща, прочутият учител Барадваджа ми остави в наследство „Училището на училищата“ горе в планината, на границата на Индия. Там преподавах мъдростта, на която той ме бе научил. Уви, един ден бях помамен от стремежа към великолепие, аз, който бях учил на мъдрост другите… Напуснах училището и тръгнах на път. Дълго вървях, много изстрадах…
И ето ме тук. Аз искам само едно, мъдри и добри Дритаращра: да увелича блясъка на твоя град. Кажи ми, какво бих могъл да направя за тебе?