— Всичко, което притежавам е твое, можеш да разполагаш с него — му каза царят. — Поверявам ти възпитанието на моите деца и на децата на брат ми Панду. Обучавай ги, научи ги на мъдрост и военно изкуство по такъв начин, че един измежду тях да стане принц силен и мъдър, който ще управлява нашия град.

Така Дрона стана учител на децата на Дритаращра и на Панду.

В училището на Дрона малките принцове постигнаха за кратко време големи успехи. Но скоро превъзходството на децата на Панду над децата на царя се изяви.

Любим ученик на Дрона беше Арджуна. В няколко урока само той усвои боравенето с лък. Момчето следеше внимателно своя учител и малко по малко откриваше тайните на неговия изключителен пламък.

Юдищира, едро русо момче с умно и приятно лице, се отличи бързо в язденето на кон и карането на бойна колесница, но той обичаше преди всичко да слуша уроците на Дрона.

Бхимасена беше най-ненадеждният ученик. Той се прозяваше или заспиваше в часовете по религия и морал, но дойдеше ли ред на игрите — да тичат, да скачат, да раздвижват мускулите си, той се развилняваше. Ядеше толкова, че сам поглъщаше повече храна, отколкото всичките членове на царското семейство, взети заедно. Беше станал същински великан с огромни ръце, които стискаха като клещи и удряха като чукове. Заради неутолимия му глад го бяха нарекли „Вълчи търбух“. Но Бхимасена не беше лош, напротив! Той раздаваше на бедните всичко, каквото имаше, и се притичваше на помощ на слабите, ако бяха тормозени от по-силните.

Обаче ревността като бурен пускаше корени в сърцата на царските синове и малко по малко се превърна в ненавист.

Дурьодан имаше мъжествен характер, но беше гневлив и суров; той се оставяше да бъде подведен от лошите съвети на брат си Дюсазана, който не пропускаше случай да причини зло на братовчедите си.

Карна, най-малкият син на царя, колкото схватлив, толкова умен и хубав, би израснал в добри отношения с братовчедите си, ако Дюсазана не беше упражнил и върху него пагубното си влияние.