Усилията на учителя Дрона да въдвори разбирателство между учениците си бяха осъдени на провал.

И винаги Бхимасена беше онзи, който предизвикваше крамолите.

При къпане в басейна на палата, великанът, който обичаше също да се прави на шут, се мяташе сред братовчедите си и ги подхващаше, сякаш бяха слабовати, или ги задържаше под водата, докато почнеха да се давят. Или пък, когато децата на царя се катереха по дърветата да берат плодове, Бхимасена се приближаваше незабелязано и раздрусваше стъблото с такъв мощен ритник, че неговите другари, изненадани от тласъка, падаха заедно с кошниците си. Ако протестираха, ако го заплашваха, той се смееше и ги предизвикваше на борба.

Учениците на Дрона бяха вече юноши. Един ден на Дюсазана, отегчен от безобразията на своя братовчед, му хрумна дяволска мисъл. Той повика скришом братята си и ги запита:

— Смятате ли още дълго да търпите тиранията на Вълчия търбух?

Дурьодан и Карна загледаха брат си объркани, без да посмеят да му отвърнат. Дюсазана настоя:

— Не ме гледайте така! Отговорете ми: ще ви бъде ли угодно веднъж завинаги да свършим с Вълчия търбух?

— Що за въпрос, разбира се, че да — отвърна докачен Дурьодан. — Ти знаеш колко го ненавиждаме и колко щастливи ще бъдем да се отървем от него! Но кой ще има куража да го предизвика? Дори тримата заедно нищо не можем му стори!

Зла усмивка се изписа върху устните на Дюсазана:

— Аз нямам силата на Бхимасена, нито твоята, мой храбри Дурьодан. Да не говорим за твоята, мой боязливи Карна, но аз имам нещо тук вътре — и той се почука с пръст по челото.

— От години обмислям едно отмъщение — да премахнем Вълчия търбух и да накажем горделивостта на неговите братя: е, добре, аз намерих начин, безшумен и чист… Вълчият търбух ще умре, но никой не ще може да ни заподозре. Слушайте добре! Утре ще подканим братовчедите си да направим една разходка до Праманакоти, на брега на Ганг, където баща ни заповяда да се построят новите басейни.