Вълчия търбух сигурно ще приеме и ще подхване, както обикновено, своите предизвикателства. Но те ще му бъдат последните… След къпането той така ще огладнее и ще излапа всичкото ядене, което му предложим. Аз ще се погрижа храната да е в изобилие: безспорно той ще се налапа до изнемога. След обяда ще отидем да си легнем в павилионите. Когато всички заспят, аз се нагърбвам да свърша с Бхимасена веднъж завинаги. Засега не ми трябва нищо друго освен вашето съгласие.

На следния ден братовчедите тръгнаха за Праманакоти, придружени от слуги, натоварени с много храна.

Бхимасена, по-весел и по-неуморен от всякога, се забавляваше, като скачаше във водата, надпреварваше се в плаване, събаряше братовчедите си в басейна. След банята той се почувствува гладен като вълк.

Шестте момчета обядваха под сянката на едно дърво и се забавляваха. Бхимасена беше ненаситен: изпразваше цели гърнета с ориз и поглъщаше кани със сома. Когато преглътна последната хапка и отпи последната глътка, той се повдигна, натъпкан до пръсване и полупиян. Клатушкайки се, влезе в един от павилионите, забеляза в полумрака едно легло и се строполи върху него, премрял от умора.

Дюсазана хвърли доволен поглед към братята си: всичко се развиваше, както бе предвидено.

Юношите отидоха да се поизтегнат в другите павилиони и в палата на Праманакоти настана тишина.

Тогава Дюсазана стана, приближи се безшумно до вратата на своя павилион — никой не се мяркаше. Той взе въжетата от здраво усукани лиани и се отправи с леки стъпки към павилиона на Бхимасена. След един последен поглед, хвърлен наоколо, Дюсазана се увери, че никой не го наблюдава и влезе. Великанът, изтегнат върху леглото, изглеждаше още по-голям, отпуснал покрай тялото си своите огромни ръце. Дюсазана го загледа един миг: наистина, как да победиш такъв човек освен с вероломство?