Злосторникът се приближи до леглото с ехидна усмивка. Не го застрашаваше никаква опасност. Дори шумът на стадо разбеснели се слонове не би събудил Бхимасена. И така той пристъпи и безкрайно предпазливо омота лианите около тялото на своя братовчед. Стегна добре въжетата около краката и ръцете, за да не може жертвата му да се раздвижи. После, събирайки всичките си сили, повдигна спящото тяло и го отнесе до буйната река, която течеше наблизо. Той го блъсна в дълбоките води и течението отнесе неговата жертва. Дюсазана му хвърли последен поглед и сигурен, чи Бхимасена няма никаква надежда за спасение, се завърна. Братята и братовчедите му спяха дълбоко.

Към залез слънце юношите се приготвиха за връщане. Бхимасена го нямаше. Братята на злодея се преструваха, че нищо не забелязват и не задаваха никакви въпроси, за да не събудят подозрение. Но когато Юдищира се огледа наоколо и запита: „Бхимасена дали спи още?“, кръвта му замръзна в жилите.

Страхът на Дюсазана се удвои, когато няколко мига по-късно видяха невероятно зрелище: самият Бхимасена, жив и здрав, излизаше от реката.

Какво се беше случило? Студената вода го беше отрезвила изведнъж, и то достатъчно бързо, за да осъзнае какво му се бе случило. Той се предпазил да не се блъсне в скалите и със силно напрягане на мускулите най-сетне успял да се освободи от лианите, които го стягаха. Въжетата се бяха поддали на неговите усилия и освободен, той бе доплувал до брега и се бе отправил към Праманакоти.

Никой, като изключим виновника, никога не узна от какво ужасно покушение се бе отървал Бхимасена.

Нал и Дамайанти

Освен боравенето с оръжие учителят Дрона редуваше уроците си с фехтовка, с напътствия за добро държание в обществото и обяснения на антични митове. Един ден например, когато шестимата принца си почиваха след дълга и уморителна езда, той им разказа следната история.